Вероятността проблемите ни да са в действителност, такива каквито си ги представяме, е толкова голяма, колкото е голяма вероятността да срещнем жив лъв на улицата. Възможно ли е проблем породен от главите ни, да е причина за стреса, отключващ заболяванията ни? Дали кръвообръщението е системата, която реагира първа на стрес ? Ако сърдечно-съдовите болести са на първо място в списъка на най-смъртоносните болести, защо руският учен Иля Мечников твърди, че мястото, на което се случва смъртта е в червата. Защо някои напълняват под влияние на стрес, а други се стопяват. Защо някои могат да изядат стъклена чаша, а други се обриват от цветен прашец. Само храната ли е причина клетките от лигавицата на червата ни да дегенерират и през образувалите се между тях ‘дупки’ да преминават патогени. Защо руският спорт забраняват водата по време на тренировки и мач, а диетите я препоръчват преди хранене. Защо при стрес се разрастват анаеробни и грам-отрицателни бактерии в най-крайната, ‘най-тъмна’ част на тънкото черво? Имат ли общо тъмнината и светлината в съзнанието с болестите и със славянските думи не-ведение и ведение? Защото те имат общо с по-ведение и думата Веда, което на санскрит означава знание и дава името на Ведите и Аюрведа.
Мъжката част на вегетативната нервна система е симпатикусът, женската е парасимпатикусът
Когато е активирана симпатикусовата част на вегетативната нервна система тялото заема позиция ‘Бий се или бягай’. Кислородът от кръвта се пренасочва към мускулите, бронхите се разширяват, сърдечната дейност се ускорява. Кожата и лигавиците остават относително, слабо кръвоснабдени. Когато е активирана парасимпатиковата част, тялото е в режим ‘Почивай и храносмилай’. Кръвта се отдръпва от мускулите и се насочва към лигавиците, където става храносмилането.
Когато мъжката половина на един човек занемари функциите си, подобно на мъж в едно семейство, който повече ‘бяга’ отколкото да се ‘бие’, т.е. не среща смело предизвикателствата в живота си, симпатикусът е в постоянен тонус. На фона на слаба циркулация и липса на кислород в лигавиците на червата, се развива анаеробна патогенна флора, храносмилането страда, тялото отслабва. Когато женската част парасимпатикусът, не изпълнява функциите си и вместо да ‘почива’ повече ‘храносмила’, подобно на жена, която е ‘обула панталоните’ и иззема функциите на ‘избягалия’ мъж от семейството, тялото напълнява в отговор на конфликта и неравновесието с водещата симпакусова част…
Стресът е комбинация от на-трапчиво женско въз-приятие и без-помощно мъжко по-ведение?
Възприятието и поведението са двете страни на човешкото съзнание. Женската и мъжката. Възприятието възниква в петте сетива, шестото чувство и цялото тяло. Поведението се направлява от разума, включва мускулите и зависи от личността. По-ведението е отговорът на въз-приятието. Чистото възприятие не включва разума. Овладяното поведение не се влияе от емоции. Възприятието се изкривява от неадекватната намеса на разума. Поведението става неадекватно, когато го превземат емоции. Тялото и чувствата никога не лъжат и няма да подведат една личност. Единственото намерение на тялото е да приобщи разума към реализация на общия им потенциал. Тялото с болестта кара човек да се обърне към него и да използва разума си. Тялото изпитва към личността любовта на майката към детето. Когато обаче един мъж се прави на безпомощно малко дете, жена му влиза в ролята на майка и бракът страда. Електоратът страда, когато настоява някой друг да го ‘управлява’. Тогава държавата с готовност заема ролята на мащеха. Когато човек слуша чувствата си и действа с разума си, се управлява сам, здрав е, има здрав брак и допринася за здраво общество.
