Хищници и тревопасни
Месна или вегетарианска диета ?
Коя диета е за предпочитане ? Вегитарианската или режима на д-р Аткинс, интермитентно хранене или ‘сух глад’, алкална или кисела диета, диета в ‘зоната’ или ‘лъвска диета’…? Всяка една от тези системи имат своите многобройни привърженици и последователи. Но има и такива, които се питат кой режим е по-ефективен. Чудят се защо светците са вегетарианци, а епилепсията се лекува с кето диета. Защо някои имат естествено предпочитание към месо, други към вегетарианско хранене без, или с по-малко месо? Защо в различен стадий на живота си, при различни обстоятелства, различни хора имат нужда от различни хранителни продукти? Много привърженици на палео и кето диетите признават, че месото трябва да се приема с обилно количество зеленчуци и фибри и да съставлява неголям процент от дневната хранителна дажба. Създадени са дори вегетариански-кето диети,… но има и месоядни режими, по-крайни от диетата на д-р Аткинс.
“Хищниците живеят по дълго от жертвите си” – изследване на Нешънъл Джеографик
На последната конференция 2019 г. на т.н. ‘месоядни’, лекция изнася млада жена от Канада, която втора година яде само телешко, сол и вода. Името и е Михаела Питърсън и е дъщеря на нашумелият напоследък канадски психолог Джордан Питърсън. Със своята диета тя също става световно известна. Следвайки такава крайна форма на месоядна диета тя за пръв път в живота си чувства облекчение от опустошителните до момента симптоми на депресия, ревматоиден артрит, мозъчна ‘мъгла’, кожни, храносмилателни проблеми и множество други признаци на системно възпаление. Нейният баща Джордан Питърсън, започва същата диета. При него изчезват преследвалите го цял живот депресия, промени в настроението, нервност, езофагеалният рефлукс (ГЕРБ), свързаното с това хъркане, безсънието и последващата го сънливост, псориазисът, гингивитът, възпаленията на очите, изтръпването на краката…
“Ако човек иска да живее, медицината е безсилна” – медицински фолклор
Михаела Питърсън консултира индивидуално за 75 долара на час. На въпроса, какво толкова би могла да посъветва пациентите си при положение, че яде само телешко, сол и вода, тя отговаря : ‘Всъщност единственото, заради което хората си резервират час при мен е, да се уверят, че това което правя е истина, да видят дали не съм умряла, и какво представлявам след всичко това’.
Джак Гилбърт, директор на факултет в университета на чикагския Микробиом център, споделя мнението на много други медици по повод идеята за такова хранене: “Физиологически, това е една много лоша идея, една ужасна, ужасна идея! Тялото ви ще изпадне в състояние на тежък дисбаланс. За най-много 6 месеца вие ще загубите всички късоверижни мастни киселини в клетките си, ферментацията на полизахариди в храносмилателния тракт ще спре, микробиомът ви ще бъде унищожен, вие няма да можете да поддържате хормоните си в равновесие и ще свършите с тежък сърдечен проблем.”
“Човек изглежда по начина по който мисли и чувства” – психосоматично съответствие
Това изказване е преди повече от 6 месеца по повод храненето на Михаела Питърсън и нейният баща. Той обаче е свалил килограми и никога не се е чувствал по-добре. Има небивало просветление, фокус и продуктивност в работата си. Откакто е на изцяло месна диета, той се радва и на голяма популярност. Решението му да изхвърли дори и зеленчуците от менюто, съвпадат с издаването на последната му книга ’12 правила в живота’. Възгледите му за обществото, държавата и образованието имат широк отзвук. Куриозно, пропорционално на свръх-чувствителността, която проявява към обществените явления, критикувайки системата на университетите, феминизма, лесбийките и империализма, расте и неговата свръх-чувствителност към храна. На изцяло местна диета, той вече не е в състояние да яде и пие нищо друго. Чаша ябълково вино го довежда до възпалителен пристъп с продължителност един месец, съпроводен с безсъние и физически страдания, които той не иска за нищо на света да се повторят.
“Не е важно какво ядеш, важно е какво не ядеш” – максима в противо-възпалителното хранене
Щипка черен пипер върху бекона, също изважда дъщеря му Михаела от строя за месец. Мнението на психолозите, относно този парадокс е, че не е важно какво елиминираш от храната, а какво е твоето възприятието за това, което ядеш или не ядеш.
Смисълът на една диета в храненето е да промени поведението. По същия начин, както в храненето, така и в поведението, е по-трудно да откриеш какво да правиш, отколкото, какво не трябва да правиш. Всички хора дълбоко в себе си, винаги знаят, какво не трябва да правят и въпреки това го правят. Другото име на този само-саботаж е авто-имунна реакция. Самото действие на противо-действие спрямо изграден навик, каквото е следването на определена диета, променя въз-приятията – основната причина за въз-никване на авто-имунитет или свръх-чувствителност. Всичко, което човек е способен да въз-приема като храна е сходно с това, което е способен да въз-приема изобщо( в смисъл на сетивно, емоционално или ментално въз-приятие ).
“Това което е храна за някой, е горчива отрова за друг.” – Лукреций
Имунната реакция на организма е отговор на определено несъвместимо със здравето на индивида дразнене от страна на средата. Задача на имунната система е да раз-граничава вредните от полезни въздействия, тези които са в хармония с човешкото тяло, от тези които го разрушават. Тъй като всяко човешко тяло и личност имат свои уникални особености, път на развитие и индивидуално предназначение в по-голямото цяло, това което за един човек е вредно, за друг може и да се окаже полезно. Това, от което някой изпитва удовлетворение, друг изпитва непоносимост към него. Физиологичната система отговорна за не-поносимостите към патологични за тялото агенти е имунитетът. Свръх-чувствителността макар технически да се класифицира като един от четири типа имунни реакции, физически и психически е именно това – СВРЪХ-ЧУВСТВИТЕЛНОСТ… Прекалената чувствителност или непоносимост към храна говори за непоносимост към определени аспекти на живота – хора, проблеми, явления…
“Свободата е умението да си налагаш ограничения”
Когато свръх-чувствително съзнание склонно да се само-саботира се ограничи до тесен кръг дейности,(вкл. храна) то се откъсва от това, което го разболява и постепенно влиза в контакт с оригиналното си предназначение – да разгърне пълния потенциал на един човешки живот. Съзнателните само-ограничения включват диетите, приемането на химични субстанции с лечебна цел, упражненията, медитацията, психо-терапията и т.н. В целият този спектър от ограничения гладът играе ролята на рестарт в системата, месото на фокус върху същественото, а вегетарианският начин на живот избира ненасилието като амплоа. Но така, както лекарството за един може да бъде отрова за друг, гладът не е подходящ за хора с анорексия, месото най-често идва в повече напролет, а вегетарианството няма да реши проблемите на плахи, чувствителни, склонни към депресия хора, дори и те да си набавят достатъчно растителен протеин от тофу. Те, както и всички останали, имат нужда от повече гъвкавост, както в храненето, така и в отношенията.
