Хора и примати
продължение…на Пандемия или еволюция
‘Маймуните са способни на бързо придвижване благодарение на мускулите си, хората благодарение на мъдростта си’
Мехмед Мурад Ндим
Основният признак, по който може да се познае, както ‘дългата настинка’ така и всяко едно заболяване, е умората. Всички имунни, неврологични, сърдечно-съдови, дихателни, ендокринни, кожни, и проблеми с опорно двигателния апарат се свеждат до увреждане на митохондриите. Счупената фабрика за енергия, представена от митохондриите в клетката, води до недостатъчното образуване на АТФ (аденозин трифосфат)- горивото, с което работи организмът. Когато са засегнати митохондриите на имунните клетки и невроните на автономната нервна система, налице са типичните симптоми на хронично възпаление. Такива са всички оплаквания след острата фаза на пандемията. Всичко живо е енергия. Нейното производство в тялото, различава здравето от болестта. Приматите произвеждат енергия предимно в мускулните клетки, докато при хората, производството и консумацията на АТФ , са най-големи, в мозъка. Затова хората са по-умни. Маймуните, от своя страна, са един път и половина по-силни физически. Защото се движат повече и по-малко мислят. Мозъкът е основният консуматор на АТФ в човешкото тяло и консумира приблизително двадесет и пет процента от общата налична енергия. В еволюцията на човешкия вид, от маймуна в ‘разумен човек’- хомо сапиенс, може ясно да се проследи линията на прогрес в умствените способности, съпроводен от относителния регрес във физическите възможности. Една маймуна е много по-силна, гъвкава, подвижна и способна на акробатични номера от един човек, но има по-недоразвит мозък. Затова хората, разглеждат маймуните в зоопарка, а не обратно. При хората обаче, тези, научили се да правят маймунжулуци, са взели предимство пред останалите. Поставени натясно, за да се приспособят и оцелеят, хората, се обърщат към примитивното и понякога загърбват човешкото.
‘Не най-силният и най-интелигентният оцелява, а този който най-бързо се приспособява към промените’ Чарлз Дарвин
Днес хората забравят за еволюцията, и пилеят много време и енергия във взаимни обвинения, кой и защо е виновен, за разпространението на някаква заразна болест. Оплакват се, че някой ги прави на маймуни. Истината е, че има неща, които се случват, ей така, в световен и космически мащаб, защото са назрели условията за тях. Към тях, можеш само да се приспособиш. Има глобални явления, такива като ‘глобалното затопляне’, пандемиите от чума, холера, испански грип, завоеванията на Александър Македонски, Атила или Чингис хан, Първата и Втора световни войни, политиката за поверителност на данните в интернет и др..неподвласни на разума и индивидуалните капризи, световни катаклизми. Политическите кризи, честата смяна на правителства, липсата на сила, интелект, воля, постоянство и лоялност на политиците, към някаква идея или народ, не са вина на отделни хора, а проява на колективния напън, от страна на всички примати, да еволюират в хора. В отчаяни усилия да отговорят на промените, те сменят всеки ден, възгледи, позиции, партии и морални принципи. ‘Първи’, стават най-приспособимите, тези които усещат накъде духа вятъра, но се връщат моментално към своята ‘първи’-чност и закона на джунглата в момента, в който усетят власт, над представители от своя собствен вид. Примат означава ‘първи’ и е име измислено от Карл Линей, за класификация на видовете. ‘Първи’ е видът на върха на животинската йерархия. С културната еволюция в обществото, първи-чен става нарицателно за нецивилизован, изостанал морално човек.
“Ако не можеш да летиш, тичай, ако не можеш да тичаш, ходи, ако не можеш да ходиш, пълзи, но каквото и да правиш, трябва да продължиш напред.” – Мартин Лутър Кинг младши
Спиралата на еволюцията (е-volution въртене навън) налага да вървиш напред. Тя не поощрява хората, да се правят отново на маймуни. Всичко обратно на развитието е ин-волюция (in-volution въртене на вътре). Ако религията нарича ‘е-волюцията’ Бог- създател на човека, Сатана е може би, името на ин-волюцията. Еволюцията и инволюцията обаче, съществуват ръка за ръка, едната те бута напред, другата те тества, дали не си объркал пътя. Да действаш навън и периодично, да се обръщаш навътре, за да погледнеш там, какво е станало или останало. Истината е, че не можеш да вървиш напред, без да се оглеждаш встрани и назад, за да оцениш напредъка си. Ако развиваш физиката си, трябва да развиваш и психиката си. Ако много се напъваш трябва да почиваш. Ако си много амбизиозен, ще прегориш. ‘Дългата настинка’ се разви на фона на 100 години ‘напредък’ подклаждан от бързане, алчност и амбиции, довели буквално до ‘прегаряне’. Днес постинфекциозният синдром протича на пристъпи, провокирани от диетични грешки, охлаждане или напрягане, както физическо, така и психическо. Елементарни емоции при общуване, рязък шум, светлина, или само поглед върху бързо движещи се обекти са в състояние да те изморят. Носът ти може да се запуши, ако нещо те дразни, а кръста да те заболи, ако се огънеш психически. Някакъв вътрешен механизъм те предпазва да не ‘прегаряш’, а всичко виртуално ‘в главата’, се отразява реално, физически, на тялото. В основата на тези физически оплаквания е психическия стрес, причината за всички болести.
‘Тъй като стресът е резултат от, това което мислим, че ни се случва, а не това което се случва в действителност, ние можем да изберем какво да мислим’
Приматите реагират първосигнално и нямат много възможности за избор, затова са уязвими на остър стрес. Човекът има избор, защото може да мисли, по един или друг начин. Този избор е причина за хроничния стрес при него, тогава когато първосигналните му реакции са в конфликт с разума. Организмът реагира на стреса, обръщайки се към примитивни инстинкти. Подобно на бит човек, който се свива в ембрионална поза, търсейки защитата на майчината утроба. Този рефлекс кара клетките подложени на най-голям стрес, да се връщат към първичното си, ембрионално състояние. Раковите клетки например, в резултат на стрес, се връщат към първичното си състояние на безконтролно делене. Делят се така, както се делят клетките в оплодената зигота, скоро след срещата на сперматозоида с яйцеклетката. Затлъстяването, резултат от размножаване на мастни клетки, е свързано също, с първичния инстинкт за хранене. Политици подложени на голям стрес напълняват. Цитокините на възпалението, също медиират първични стадии на делене на клетката. Сърдечно-съдовите заболявания, свиването стената на съдовете и увреждането на ендотела, са първични реакции на стрес, свиването на стомаха, повърхностното дишане, прилива на кортизол и адреналин, всичко това са несъзнателни първични реакции. ‘Дългата настинка’ събра накуп всички тези проблеми и демонстрира, как те се появяват и лекуват, с промяна в мисленето. В крайна сметка, независимо колко добавки пиеш, медитираш, дишаш в поза лотус, или се поливаш със студена вода, макар всяка една от тези стъпки, да е част от напредъка, всички външни средства в един момент спират да работят, ако човек не еволюира, като човек.
‘Маймуната превъзхожда човека само в едно нещо: когато застане пред огледалото, тя вижда в него маймуна.’
Не можеш да игнорираш еволюцията, да върнеш историята и времето, болестта те принуждава от маймуна да ставаш човек. Ако притежаваш животинска енергия и малко мозък, рано или късно закъсваш със здравето, физически или психически. Ако си маймуна, нямаш проблеми, но ако си човек, се разболяваш. Еволюцията така е разпоредила. Страдащите от пост-вирусния синдром след пандемията, се оплакват основно от умора и неврологични отклонения. Точно тези хора преди пандемията, са били много активни, в превъзходна физическа форма, вдъхновени и въвлечени в какви ли не активности, с приятели и всякакви социални и политически ангажименти. Първата вълна на испанския грип през 1918/1919 е засегнала основно хора от високите етажи на социалната пирамида, а най-много случаи на ‘дълга настинка’ след пандемията от 2019, са регистрирани в ‘развитите’ икономически страни. Според историята, първата вирусна пандемия, ‘Английското изпотяване’ през 15 век е засегнала в най-голяма степен духовенството и аристокрацията, които по това време са се занимавали основно, с рентиерство на земи. Дейност, очевидно, по някаква причина, тогава, неодобрявана от еволюцията…
‘Това, че хората не се учат от уроците на историята, е може би най-ценният урок на историята’ А. Хъксли
През същото столетие, през 15 век, времето на първата документирана, вирусна пандемия, е паднал Константинопол. С това са настъпили краят на Средновековието и началото на Ренесанса. По време на пандемията от испански грип в началото на 20 ти век, се е водила Първата световна война и е сключен Версайският договор. Заради него е избухнала Втората световна война. Паднали са последните бастиони на феодализма. Паднала е цената на акциите. Жените са се сдобили с права, а във войните са избити толкова мъже, колкото никога досега. Създадени са Обединените нации и е започнала мащабна деколонизация. Очертала се е ясно насоката в еволюцията на човечеството: От робство, експлоатация и стадност, към самостоятелно мислене, творчество и самуправление. От физическо насилие, към интелектуален възход. Независимо от войнстващия примитивизъм и закони на джунглата, когато става дума за власт, човешката еволюция е на прага на драматични промени и ‘интересни времена’. Отминава времето, както на феодалите и царедворците, на нацисткия фанатизъм и масовия болшевизъм, така, и на либералната свободия, и безкритична консумация. Санкционираното от еволюцията поведение, разболяло много хора, може да се определи накратко, като: ‘Луд умора няма’. Това определение напълно покрива основните симптоми на ‘Дългата настинка’ – умора и психични проблеми.
‘Луд, умора няма’ е определение за човек, обладан от творчески гений, насочен в неправилна посока
Стадото маймуни е активно, кресливо, в постоянно безцелно движение и стремеж към консумация, докато ‘ човешкият гений, се ражда в тишина’. Ранният стадий на ‘Английското изпотяване’ се лекувал с поведение и диета. Съветът бил: ‘Стой съвършено неподвижен и пий само вода.’ Още тогава са разбирали, че причината за болестите, е някакво нехармонично отклонение в поведението. До написването на основното Дарвиново произведение, книгата ‘Произход на видовете’ са смятали фаталния изход от това отклонение, за ‘божие наказание’. След това са го нарекли, ‘естествен отбор’. Естественият отбор действа хармонично, на точното място, по точното време. Ако навремето например, да проливаш пот на нивата е било необходимо, днес, дори и да ти харесва, да го правиш за удоволствие и да знаеш, че е здравословно, техническият прогрес налага други предизвикателства. Налага се, да ги отчиташ, защото в противен случай си заплашен от естествен отбор. От друга страна, с помощта на техническия прогрес, можеш да се върнеш много назад в еволюцията. Назад или напред, върви човека? При положение, че се появяват все повече маймуни в костюми, но и все по-малко хора мислят, като стадото. Еволюцията балансира. От една страна, не можеш да отречеш животинската си природа, доколкото имаш тяло, храниш се и животът ти е низ от материални проблеми. От друга, не можеш да се върнеш обратно при прародителите си маймуни, макар вече да си научил някои маймунджулуци, с цел о-цел-яване в материалния свят. Отклонението или физическото неразположение всъщност, ти помага да разбереш ‘лудостта’ на стадния инстинкт и ‘умората’ в митохондриите заради излишните свои и чужди маймунджулуци. Еволюцията надгражда на правилното място. Добре е да имаш физическа сила на маймуна и интелект на човек.
‘Всеки трябва да разбира от физически тренировки. Срамота е да остарееш без да си усетил красотата и силата на което е способно тялото ти.’ Сократ
Ако не се научиш да поддържаш физическа форма, колкото и да го смяташ за животинско, ще ти паднат защитните сили. Най-сигурният път на развитие е да стъпваш на опита на предците, преди да откриеш нещо ново. Хората имат нужда от физиката на маймуните, не от поведението им. За да проявят интелекта си, хората трябва да имат здраво и силно тяло. В древността например Платон, ученик на Сократ е бил едновременно философ и борец, участник в Олимпийските игри. Днес спиралата на еволюцията прави кръг и се връща към този идеал. Най-новите социологически проучвания опровергават мита за ‘нечленоразделните’ спортисти и ‘хилави’ програмисти. Вече болшинството програмисти ходят на фитнес, а бившите спортисти имат печеливш бизнес. В ход е реализиране на идеала за всестранно развита личност. Вярно, че това което, е превърнало маймуните в хора, не са физическите упражнения, а езикът. Ето защо, речевата терапия, упражненията за мозъка, когнитивно-поведенческата терапия, техниката за емоционална свобода, са най-подходящи не само за ‘дългата настинка’ но и за всяко едно заболяване. Много от политиците например, упражняващи се постоянно в красноречие, се чувстват много добре. За сметка на другите, на които им се налага, да следват техните речи. За тяхно сведение, има клинични проучвания, разкриващи, как движението, също може да те направи по-умен. Изследователите открили, че на биохимично ниво, физическата активност е причина за образуване на нови неврони и връзки между тях, опровергавайки острялото схващане, че нервни клетки, веднъж умрели, не могат да се възстановят. Съществува очевидно, много тънка граница, между това какво мислиш и какво правиш, между положителни и отрицателни мисли и емоции, между вземане и даване, между маймунската природа и човешкия ум…
