Когнитивно-поведенческа терапия
С времето, понятието тъпак се е превърнало в жаргон и обида, но буквално, то означава човек с ампутирани, инактивирани или затъпели сетива и чувства. Това съкратено наименование е по-скоро клинична диагноза, отколкото виновно деяние. Причинява се от субклинично възпаление на мозъка. Боледуват предимно мъже, които употребяват повече разума си и много не слушат чувствата си. Обратно, когато сетивата и чувствата избуяват неконтролируемо, без да се съчетават с практически полезни действия, състоянието на такъв човек може да бъде обозначено, като несвързано, далеч от разума, или откачено. Болестта се характеризира с хаос от емоции и чувства и е най-присъща за жените. Има и мъже откачалници. Те също имат развита интуиция. Занимават се с изкуство, литература, търговия, може и с нищо. Имат голям успех сред жените. Жените ги чувстват неподходящи за постоянна връзка, но някак си ги привличат като съмишленици. Много жени и откачалници боледуват от типичните автоимунни болести. Тъпаците от своя страна, се радват на уравновесена личност, здрав брак и добро храносмилане. Те са стабилна опора за жените. Почитатели са на точните науки, занаятите и практическите дейности. Услужливо раз-граничаващият им раз-ум им осигурява добро раз-граждане на храната в стомаха, но липсата на връзка със сърцето им причинява сърдечно-съдови заболявания. От същите заболявания страдат и жени, които се правят на мъже. Тъпаците са измислили бюрокрацията. Те са измислили политиката за поверителност на данните в интернет. Най-много тъпаци има сред ‘чиновниците’, а откачалки, сред ‘хората на изкуството’. Едните обичат реда и дисциплината, другите полета на въображението. Откачалници са измислили социализма и демокрацията. Тъпаци са развили социализма (до развит социализъм), но още не могат да разберат демокрацията. Всеки човек е малко тъп и малко откачен, в зависимост от степента на поражение във възприемащата или действена част от съзнанието. Степента и пропорцията определят терапията, наречена когнитивно-поведенческа терапия. Когнитивната част касае възприятията, и възгледите формирани в процеса на мислене. Това е частта причиняваща болестта. Поведенческата част е следствие от когнитивната. С промяна на възгледите се променя поведението и се лекува болестта. Всички заболявания са съпроводени с промени в психиката и се повлияват от последваща промяна на психиката.
“Язвата не се причинява от това, което ядеш, а от това, което те яде” народна мъдрост
Все повече изследователи намират връзка между тежки заболявания като рак и туберкулоза, и съпътстващия ги психичен стрес. Известният френски онколог Давид Хаят е категоричен, че в основата на рака стои стресът. Стресът представлява срив в съвместната работа на чувствата и мислите, на възприятийната сфера и поведението. Проявява се отчасти, като ‘откачане’, отчасти, като зацикляне в живота до степен на ‘затъпяване’. Тази двойственост в съзнанието се среща навсякъде, включително и в съвременните възгледи за причините довели до рак. Например, само ‘тъпаци’ могат да разчитат и използват единствено съвременния ‘научен’ подход с двойно слепи, плацебо-контролирани опити с мишки. Хората не са мишки и Давид Хаяд с основание смята такъв подход за абсурден. Все едно да изхвърлиш група хора от самолет, половината с парашути, другата, без (плацебо групата)и после, съдейки по броя на труповете да излезеш със становище, че парашутите помагат, а на плацебо ефекта не може да се разчита. От друга страна, само ‘откачалки’ могат да твърдят, че една ракова клетка или причинителят на туберкулозата проявяват интелигентност надвишаваща човешката. Употребата на малко здрав разум, може бързо да установи, че е невъзможно цялата тактика на мимикрия и засада, присъщи за раковите клетки и микобактериите, да бъдат измислени от една клетка с инстинкт за репликация. Начинът, по който раковите клетки се ‘укриват’ от клетките на имунната система и начинът по който туберкулозата атакува организма, ‘финтирайки’ имунитета, могат да съперничат на стратегиите описани в Сун Дзъ – Изкуството на войната. Очевидно сложните перипетии, през които преминават раковите, паразитните клетки и имунната система се командват от по-висше съзнание. Съзнанието на пациента. Драмата, която се разиграва в организма е отражение на драмата в неговото съзнание. Тя отразява борбата на аргументи с контрааргументи, на светлината в съзнанието с тъмнината от дебрите от подсъзнанието. На разума с чувствата, на логиката с интуицията, на ужаса от затвора на материята с богоговението пред чудесата на духа. В крайна сметка става дума за неразбирателство между двата полюса на осъзнаването, между мъжката и женска страна на психиката. Драмата подобна на драма между мъж и жена, води до драма и конфликт в психиката на един човек и оттам, във физиологията и имунната му система. Динамичната хармония между тях е пътят към оздравяване…
“Всички пътища водят за никъде…Но тези които те вдъхновяват, правят живота по-приятен” Дон Хуан
Мъжете и жените, тъпаците и откачалките, мислят и чувстват. Някои повече, други по-малко. Талантът на откачалките е в усещането ‘на къде духа вятъра’, във възприемане на новите повели на духа или в т.н. в-дъх-новение. Силата на тъпаците е в претворяване на вдъх-новението във физическа форма. В този смисъл откачалките изпълняват повече женска роля, а тъпаците, повече мъжка, в голямато семейство на човечеството. По същия начин, щастието в едно семейство зависи от уменията на мъжа да се вслушва в интуицията на жената. Това се получава най-лесно и естествено, когато жената съ-умява да в-дъх-новява мъжа по един или друг начин. Вдъхновявайки го, жената няма нужда да изземва функциите му, да го манипулира и контролира, за да го мотивира да действа в интерес и на двамата. Аналогично, щастието на един човек зависи от умението му да открива вдъхновение в трудностите. Тогава той по-лесно се ориентира в ситуацията и действа адекватно на житейските изпитания. Тогава неговата женска интуиция и мъжка деятелност си съ-трудничат. Начинът, по който човек възприема (e познал lat. cognito) действителността, определя начина, по който действа (поведението му). От вдъхновението, което той получава при контакта с интуиция си, (женската страна) зависи, с какво гориво ще бъдат заредени действията му (мъжката страна). Вътрешното му равновесие се определя от проявата и разбирателството между женското и мъжкото в него. От това, кога да прояви разбиране и кога инициатива. Мъжете, които не владеят ирационалните подсказки от страна на собствената интуиция или от страна на жените им, а безкритично им се подчиняват или са скарани с тях, проявяват ‘тъпотия’. Жените, които не могат да открият подходящия начин за ‘съобщаване’ на посланието си, ‘не ги слуша’ собствената им глава, не ги слушат и у дома. Затова често ‘откачат’. Задачата на когнитивно-поведенческата терапия е да промени това поведение с промяна на възгледите. Когнитивниата част от терапията се фокусира върху пред-раз-съдъците резултат от привична раз-съдъчност. Поведенческата част от-учва от при-вичките и обучава действията да следват чувствата. При мъжете обучението цели да ги научи да ‘чуват петлите’ и интерпретират творчески собствените или чувствата на жените. Жените се учат как да споделят чувствата си, без да дразнят мъжете, опитвайки се да ги контролират и манипулират.
‘Повече пот в учението, по-малко кръв в боя’ Изкуство на войната
Когнитивно-поведенческата терапия цели да изведе съзнанието извън натрапчивите условия на ежедневието, там където, човек може да погледне отстрани на проблемите си. Така се елиминира стреса от цялата тежест на един проблем, съживява се само споменът за него. Много по-трудно е за един човек, да излезе от дълбоките коловози на мисленето, в които е затъвал постепенно попадайки в една и съща ситуация, причиняваща стрес. Това е нездравословният стрес и неговото извеждане на бял свят, заедно с отключване на заключените в подсъзнанието съпровождащи го емоции, е необходима стъпка в лечението на всяка една болест. Когато ситуацията съзнателно се възпроизведе във въображението и се изживеят наново емоциите предизвикани от стреса, те вече не се подтискат и могат да доведат до ефективни действия, вместо до една и съща болестотворна реакция. Техниката на съживяване на спомените и адресирането на проблема с адекватни действия, наподобява въздействието на ваксина върху имунната система. За един от най-големите триумфи на медицината се смята ликвидирането на едрата шарка с помощта на ваксинациите и имунизациите. Атенюирани причинители на една болест подготвят организма и той се защитава успешно от нея. По същият начин човек е способен да решава проблемите си на физично ниво, когато е подготвен психически. По ирония на съдбата, няма еднозначна рецепта за здраве, тъй като това означава всичко да бъде поверено на логиката и разума. Тяхната преупотреба води до ‘затъпяване’. Чувствата са тези които предвиждат непредвидимото. Интуицията е тази, която може да познае непознатото. Ирационалното женско е това, на което, ако човек се под-даде, може да ‘откачи’…При съзнателната, безпристрастна виртуална работа с проблемите се появяват неподозирани идеи и възможности. Никой не може да контролира и манипулира живота, но може да се адаптира, към неговите смайващи превратности. Така например, по ирония на съдбата, БЦЖ ваксината за предпазване от туберкулоза, понастоящем е забранена в много страни, но интензивно се използва нейното имуномодулиращо (обучаващо) въздействие върху имунната система. БЦЖ ваксината е забранена в САЩ, но Федералната агенция по храните официално я одобрява за лечение на рак на пикочния мехур. През последните няколко години се правят интензивни проучвания за дългосрочното и действие при лечение на диабет тип 1. БЦЖ ваксината се използва все по-често и по-успешно за лечение на много авто-имунни и злокачествени заболявания.
