Жертви на хранителната индустрия и роби на парите? Лекарите твърдят, че всичко се объркало, когато богатите отслабнали а бедните напълнели… Тези които започнали да продават промишлени количества безполезни стоки, включително изкуствена храна, забогатели. Впоследствие отслабнали от угризения на съвестта. Техните клиенти напълнели от тази храна и обеднели, защото започнали да харчат пари и за здравеопазване. От всичко това забогатели и лекарите… Тогава какво е обърканото? Богатите и бедните получили въмездие за двата смъртни гряха, лакомия и алчност, а медицината най-после получила признание. Всичко би било точно, ако богатите, бедните и лекарите бяха здрави. Ако не са, заслужават ли си лекарите парите? Не се ли сбъдват пророчествата от библията? Не са ли вече, всички болни без да знаят, или както казват лекарите, ‘Няма здрави, има само недостатъчно изследвани пациенти’!
Манталитетът на жертвата е въпрос на въприятие. Да се промени този манталитет е въпрос на избор. Робството е неосъзнато поведение. Никой не може да бъде поробен без негово съгласие. За правилния избор и свободата е необходимо да се обърнеш към чувствата си, и да раз-граничиш с раз-ума си – към собствената правосъдна система и вътрешен лекар. Чувствата се залъгват със заместители на удоволствието – наркотици, алкохол, храна, и развлечения. Разумът подобно на храната се интоксикира от пропаганда, предразсъдъци, предубеждения и заблуди. Само защото ‘всички така мислят’, ‘всички така правят’ и ‘всички това ядат‘ не е причина човек да игнорира чувствата си и да не използва разума си. Хранителната индустрия не диктува правилата, диктува ги потребителят с това, което избира. Когато потребителят разбере, кой е правилният избор, хранителната индустрия ще се ориентира към новия му избор.
