ПАНДЕМИЯ ИЛИ ЕВОЛЮЦИЯ
‘Всичко, което ме убива, ме кара да се чувствам жив’ от песен на OneRepublic
Почти пет години след началото на пандемията, светът сякаш не е същият и хората в него, имат чувството, че вече не са същите хора. В историята на човечеството, се набиват на очи две основни, може би взаимосвързани, последици от епидемиите и пандемиите: Остатъчни след-инфекциозни проблеми, за здравето на индивида и последвали бурни, културни, политически и икономически промени, за обществото. Някои хора са се разминали, без никакви оплаквания, други са отключили, съвсем нови заболявания, трети имат чувството, че много бързо са остарели. Едни 10 % от преболедувалите обаче, все още продължават да имат оплаквания с усещането, че не могат да се освободят, от някаква остатъчна, странна, сякаш безкрайна, ‘дълга настинка’. Оплакват се основно от разбита нервната система, загуба на сетивност, вкус, мирис, депресия и тревожност, забравяне, липса на концентрация, виене на свят, панически атаки, задух, запушен нос, слуз, болки в мускули, стави, кости, кожни обриви, постоянна умора. Тежките случаи, съобщават за проблеми във всички органи и системи на тялото. Имат чувството, че всички болести са се вселили в тях. Много от тях са загубили надежда, че изобщо ще си върнат здравето. Всички обаче, осъзнават с болка, какво са загубили и колко ценни са здравето и живота. Aко има една дума за благополучие, тя е ‘здраве’. Ако има една дума за ‘болест, тя вероятно, скоро ще се нарече ‘дълга настинка’. Болест, за която все още няма лекарство и лекар, който да потвърди, че може да я излекува .
‘Молитвата е най-доброто лекарство, господ е най-добрият лекар’
Състоянието не е ново и е типично за възстановяване след инфекциозно заболяване. Протича обикновено с грипо-подобни симптоми. Неясно защо обаче, симптомите не отшумяват и траят месеци, дори години. Учените, не могат да си отговорят на въпроса, какво причинява този непознат поствирусен феномен. Съответно, съвременната конвенционална медицина не може да му повлияе ефективно. Обръщайки се назад в историята откриваме, че оригиналното име на вирусния грип е инфлуенца, от influence, което означава “влияние”. Названието произхожда от Италия, когато в далечния 15 век, по време на една ‘неясна’ епидемия, всички решили, че се случва нещо под “влиянието на звездите”. Така по време на първата документирана през 1580 г. пандемия или световна епидемия, отговаряща на описанието за грип, нейното появяване и развитие, интуитивно, се е свързвало с “влияние свише”. Тогава всички са вярвали, че въпреки жертвите и трудностите, ‘влиянието’ ще доведе до нещо по-добро. Щом така е решил Господ. Иронията в тогавашната и сегашна ситуация е, че единствените излекувани случаи от ‘дълга настинка’ са близо до определението излекувани ‘по божия воля’. Става дума за около стотина случая, обект на медицински изследвания в момента, свидетелстващи за пълно подобрение след няколко години прекаран тежък пост-инфекциозен синдром. Всички останали още имат оплаквания. Най-характерно за излекуваните е, че отдават излекуването си на практики като медитация, само-внушение, техника на емоционална свобода и други подобни алтернативни начини. Те откровено смятат, че е трябвало да си променят мисленето, да еволюират като личности, за да оздравеят.
‘Ако човекът е върхът на еволюцията, болестта е в нейната основа’,
Първите документирани случаи на вирусни заболявания през 15 век, са протичали тежко и безответно. Симптомите на първата пандемия, наречена навремето ‘Английско изпотяване’, поразително приличат на днешния хроничен, дълъг пост-инфекциозен синдром. Тогава обаче, са протичали остро, фудроянтно, бързо и фатално. Смъртта е настъпвала след първия ден. Не оздравееш ли на следващия ден, умираш. Днес, след толкова проведени лекции и уроци с тоягата, еволюцията (или Бог ?), е развила медицината, и започнала да показва моркова – дава на много хора шанса, да се обучават дълго, самостоятелно и на воля, докато страдат от хронични заболявания. Така си припомнят, каква е цената на живота и здравето. През 15 век в Англия, болестта е започвала с обилно потене, главоболие, болки във врата, раменете и горната част на гърба, убийствена умора, кожни обриви, задух и силно сърцебиене при изправяне. Симптоми, заради които днес, лекарите любезно те отпращат с думите : ‘Спокойно, всичко е в главата ти’. Обективно, кръвните изследвания не отчитат значителни отклонения и наистина всичко, от което имаш нужда, е… да използваш главата си. Дори да отидеш на лекар, ако искаш да не те правят на маймуна, трябва да направиш, информиран избор, а после, трябва на своя глава, да разбереш какво ти има. Лекарите нямат време за тези много симптоми и не могат да изпишат едно хапче. С други думи, ти се налага, да се развиваш. Да извървиш една своя лична еволюция, от маймуна до човек, за да не попаднеш под ударите на естествения отбор.
‘Ако идеята, че сте произлезли от маймуна, някакси накърнява достойнството ви, как бихте се почувствали ако, с още по-голяма увереност разберете, че сте произлезли от вирус’? Мат Ридли зоолог
Теорията на Дарвин за еволюцията, е предскаала, как ‘умния’ човек е селектиран измежду маймуни, преди още, да бъде открита ДНК и нейната ключова роля, в наследствеността и изменчивостта. Откритието на ДНК и гените впоследствие, получава Нобелова награда. То изяснява как изменчивостта, предоставяща материал за естествения отбор в еволюцията, е възникнала след мутация (промяна) в ДНК. Изследвайки причините за мутациите в ДНК, съвременната теория за еволюцията е започнала да трупа все повече доказателства, че основните движещи сили в дарвиновата теория за естествения отбор, са … вируси. Те са не само, първата форма на живот, но и преносителите, добавящи, отнемащи или променящи информацията в ДНК, и РНК на клетките. Съвременните учени кръстили тази модерна еволюционна хипотеза с името, ‘хоризонтален генен трансфер’. Вирусите хоризонтално прехвърлят парчета код на ДНК или РНК по клетките, посредством обикновена зараза. Хоризонтално, от човек на човек. За сравнение, понятието ‘вертикален генен трансфер’, се използва за описание процесите по прехвърляне на генетичен материал, по старомодния начин: От бащата в майката и така, след съчетание на гените, в генома на детето. ‘Вертикално’, от поколение на поколение. Станало ясно, че изменчивостта, наричана ‘божа работа’ е всъщност, работа на вируси. Спори се по въпроса, Господ ли ги изпраща от космоса, или хората ги отглеждат в себе си и отключват репликацията им, когато нещо не им е наред. Това напрактика става с помощта на нервната система, като конкретната причина е в централната нервна система изпитваща психически дискомфорт, резултат от моменти на объркано мислене.
‘Господ прощава, нервната ти система, не’
Изследвайки функциите на нервната система и нейните невероятни възможности, на които съвременният изкуствен интелект, се опитва да подражава, изследователи открили, че именно вируси, са причинили мутацията, направила човека толкова умен. Невероятната скорост и комплексна работа на невроните се дължи на появата на миелин, обвивката, по която се придвижват сигналите в нервната система. С цел осигуряване на бърза реакция при болка. Тази поява осигурила по-късно светлинна скорост на мисълта, се случила преди милиони години, след вирусна инвазия, засегнала ДНК на някои клетки, така , че те започнали да произвеждат миелин. Неврологични и психични са сновните оплаквания на болните от ‘дълга настинка’. Според някои хипотези, нервната система, отключва при дразнене, репликацията на дремещи вируси, причиняващи ‘настинката’. Сякаш, след всичките толкова години, отново заради вирус, полезната функция се отнема от еволюцията. Невроните се възпаляват и на някои, им изчезва миелиновата обвивка. Може би, тази висока скорост на нервната система и забързания начин на живот, са престанали да се нравят на еволюцията, и тя е изпратила, нов вирусен ъпдейт, на текущата операционна система. Ако ‘заразно зло’ е метафора за ‘хоризонталния генен трансфер?, ‘ъпдейт’ или обновяване на софтуера, с цел подобряване функциите на операционната система на вида, е метафора за вирусна пандемия или епидемия. Някои операционни системи се ‘ъпдейтват’ бързо, други преминават, доста перипетии, във вид на хронични страдания, докато си инсталират обратно, бавното предаване на импулси. Трети са прекалено стара версия и ‘забиват тотално’. Съответно едни хора, разбират от половин дума, други се борят да еволюират и справят сами с живота. Трети искат и чакат, някой друг, да им реши проблемите.
‘Хората са най-големите паразити на земята’ Мартин Фишер
Следващата, може би най-важна мутация, случила се преди милиони години, е приобщила единични блуждаещи клетки рикетсии, свободни електрони, в първичния бульон на живота, към цитоплазмата на други клетки. Така, в клетките са се появили органели, наречени митохондрии – енергийните централи на човешкото тяло. За човешката еволюция може да се съди по еволюцията на клетката. Както, са се появявили органели в клетката, така са се появили ограни в тялото. Така и хората, са се организирали в общество. Митохондриите са бивши клетки-рикетсии, които в стремежа си да паразитират в други клетки, до такава степен са се впили, че са се превърнали в тяхна неразделна част. Тези паразитни клетки, са придобили след мутация, една изключителна способност, едно предимство пред останалите ‘ нормални’ клетки. По-адаптивни и гъвкави от останалите, те са уловили шанса си: С появата на кислород във въздуха, са се научили да оползотворяват енергията, отделена, в хода на неговите химични реакции. Благодарение на митохондриите, преди пандемията, тези които сега страдат, нямаха умора. Сега обаче, всяко тяхно напрягане, е последвано ‘от болест след усилие’. Налага им се често да си почиват. Дори и тези, които се смятат за здрави, някакси чувстват, че имат нужда от повече време за възстановяване. По ирония на съдбата, същият този вид рикетсия, превърнал се в родоначалник на сегашните митохондрии, е причинител на няколко смъртоносни пандемии от тиф. Пример за това, как стремежа към власт, никога не престава да действа…
‘Между власт и морал рядко, но има връзка’
Поуката от историята на митохондриите, е за целия човешки вид. Тя показва, че дори паразитите в обществото, имат някаква специално, някакво дълбоко еволюционно предназначение. Те помагат на тези, върху които паразитират, да се променят и организират. Страдащите от ‘дълга настинка’, наречена още фибромиалгия, миалгичен енцифаломиелит, адренална умора и т.н., имат отличителен профил на характера – стремят се към високи постижения, но не са доволни от постигнатото, защото се разпиляват в какви ли не дейности. Те трудно казват ‘не’, както на други хора, така и на вътрешни изкушения. Такива хора си губят енергията и стават податливи на паразити в червата и в живота. Паразитете-рикетсии, с придобитото предимство, да разграждат кислород и имат повече енергия, нападнали и започнали да експлоатират клетки, с по-несъвършен енергиен метаболизъм. С безкислородно генериране на енергия. Наследник на анаеробно (безкислородно) работещи клетки, са белите мускулни клетки, работещи при рязко и тежко натоварване, и раковите клетки-клетките престъпници. Тези клетки изгарят въглехидрати за да получат енергия, чрез ферментация. Първото ‘интелигентно общество’ в лицето на клетката с митохондрии, се е появило тогава, когато паразитиращите, но ‘по-цивилизовани’ клетки-рикетсии са започнали да си сътрудничат с превзетите по-несъвършени клетки, вместо само да се възползват от тях. Така клетки-паразити, способни да усвояват новопоявилия се кислород във въздуха, но неспособни да напуснат превзетите клетки, са дарили нова функция на гостоприемниците. Всички се сдобили с универсалната способност да произвеждат енергия, без и със кислород. Първите клетки са се научили, да оцеляват, вместо само с насилие (в анаеробен режим), с търпение, изчакване и съдействие (в аеробен режим).
‘Всичко към което се стреми еволюцията е, да превърне човека в завършена личност, а обществото в жизнеспособен организъм’
Благодарение на мутацията в нервните клетки, човекът сега се смята за венец на еволюцията. Благодарение на мутацията в митохондриите, тялото му може да работи, на кислородно гориво, когато трябва да издържи на дълги натоварвания и без кислород, когато рязко и бързо трябва да се справи с някаква тежест. Нервната система е в основата на разума и личността, митохондриите осигуряват енергията за мозъка и тялото. Всички промени започват от ‘главата’, венеца на тялото Всички дефекти или мутации засягащи нервите или ‘главата’ се превръщат в болежки на тялото. Разрушените митохондрии в нервните клетки, причиняват разрушенията в нервната система. Нервната система създава порочния кръг, в които се разрушават митохондриите в имунните, а после и в клетките на цялото тяло. Митохондриите са ни дали възможността да не се уморяваме благодарение на мутации причинени от вируси. Митохондриите умират, и се уморяваме, след зараза с вируси. ‘Бог дал, Бог взел’, с някаква цел. И ‘всяко зло, за добро’, както се вижда от примера с клетките – паразити, превърнали се в клетки служители. В миналото и сега, при всички пандемии, нещата са изглеждали катастрофално, но постепенно, зад тях започва да прозира някакво неочаквано предимство, някакъв скрит смисъл в полза на човека. Ние оперираме на такова умствено и физическо ниво, благодарение на вирусите, мутациите и естествения отбор засегнал някогашните, първични организми. Еволюцията не е спирала никога, макар да не се вижда с просто око, как един биологичен вид се превръща в друг или една маймуна в човек. До какъв биологичен вид ще доведе последната пандемия и до каква полезна функция, ‘дългата настинка’, можем само да гадаем. Ако се вгледаме в болестотворните процеси в организма и обществото обаче, можем да отгатнем, накъде се е запътила еволюцията…
