Тяло и Личност
Защо някой ‘позеленява от злоба’, на друг се ‘огъват плещите’ или ‘омекват колената’, трети се ‘изгърбва’ от работа, четвърти го наричат ‘безгръбначен’? Мното често хилядолетната мъдрост, оставила отпечатък в народния фолклор, дава по точна и бърза оценка на състоянието, от съвременна образна диагностика. Диагнозите хепатит и цироза са познати на китайската медицина отпреди 5000г. Още тогава са открили, че подтиснатият от личността гняв води до увреждане на тялото и по-точно на черния дроб. Кожата и лигавиците пожълтяват от отложени в тях жлъжни пигменти (от зелената жлъч-ка). Съвремнната кинезиология стъпила върху постиженията на китайската медицина открива, че при прекалено замисляне, атрофира широкият гръбен мускул, от което раменете се повдигат. Обратно, когато човек се ‘нагърби’ да изпълнява една задача превръщайки я в бреме, той се изгърбва. Възприятието за отговорността, която носи, повишава тонуса на същия този мускул и раменете слизат надолу. Липсата на динамичен, едновремено гъвкав и устойчив подход в живота, (характерни свойства на гръбнака) предизвиква гръбначно изкривяване, сколиоза и дискови хернии. По същите ‘необясними’ причини, когато животът рязко принуждава една личност да свърне ‘в правия път’, тя се чувства така сякаш, са я накарали да ‘коленичи’, от което и омекват колената. Вероятно тази личност, дълго и упорито е следвала път, който някакси не съвпада с детските мечти, вътрешно предразположение и потребности на тялото. Тялото сигнализира, че личността се е загубила. Болестите на тялото посочват на една личност как отново да действа по предназначение.
“Всичко на земята има цел, всяка болест – лекарство, всеки човек – предназначение.” индианска мъдрост
Ако една домакиня използва сушоара си за чупене на орехи, е много вероятно той да пострада, защото тя не го използва по предназначение. Ако една личност не употребява тялото си по предназначение, то също страда. По същия начин ако личността не използва свързаните със съответните органи функции на съзнанието си по предназначение, те се повреждат. Ако личността не носи полагащата и се отговорност я болят раменете, ако не изразява чувствата си нещо я смушква в дясно подребрие и ако не проявява разбиране спрямо отредената само за нея роля в живота, я болят коленeтe. Ако един роден шахматист се опитва да влезе в ролята на щангист, той рано или късно ще почувства неразположение. Роденият атлет ще се разболее ако не развива тялото си. Понятията Тяло и Личност са оригинално изобретение на системата Хюман дизайн. Според нея, всеки човек е направен за нещо специално и ако не изпълнява предназначението си, страда от някаква болест. Неговата Личност зло-употребява с Тялото, зло-употребявайки с предназначението му (англ.design). Такъв човек се прави на такъв какъвто не е и затова не е в хармония със себе си. С погрешни действия или бездействие неговата психика уврежда физиката му. Определението за състоянието на такъв човек, който се само-уврежда с право може да бъде наречено ‘авто-имунно заболяване’. За разлика от клиничната диагноза на медицината авто-имунно заболяване с ‘неясна генеза’, Хюман дизайн посочва като причина, неразвиване на вроден талант поради сбъркан фокус в живота.
‘Губиш, това за което не се трудиш’ перифраза на английската поговорка You loose what you don’t use.
‘Да се блъскаш, като глух петел’ не е труд, според Хюман дизайн. От създателя си, системата е наречена наука за диференциацията, от други е определяна, като атеистична астрология или метафизична психология. Според нея, шаблоните на поведение, които унифицират целите и начина по който хората действат, ги разболяват. Всички са възпитавани и поощрявани да действат като амбициозни, настойчиви и дисциплинирани личности. (англ. personality type A). Но ако човек не изпитва естествено влечение към нещо, ако отлага, ако се чувства уморен, депресиран и болен, за това има конкретна причина: Той е зациклил в това, което прави и има нужда от промяна. Той не е в хармония с дизайна си, има нужда да влезе отново в контакт с предназначението си. По този повод, създателят на Хюман дизайн иронизира религиите за техните персонификации на понятието Бог и използва следната алегория: “Когато боговете се отегчили от хората, създадени по техен образ и подобие, те се събрали на съвещание и решили: Хората вече няма да живеят 120 години. Ще ги направим, болни, нещастни и депресирани, за да започнат да творят. Ако всичко им е наред, те няма да се развиват, няма да родят нищо НОВО”. Християнската религия развива подобна теза в теорията за ‘носене на кръста’. Но за разлика от Исус Христос, който носи ‘кръста си’ по пътя на болката (via Dolorosa), понятието ‘кръст’ в Хюман дизайн не е свързано с болка, а със забавление. Достатъчно е само, човек да се вслуша в дизайна си, вместо в разума и общественото мнение, за да изпита цялото удовлетворение и щастие от изпълнение на уникалното си предназначение.
“Роклята е като ограда от бодлива тел – трябва хем да служи по предназначение, хем да не скрива напълно гледката.” – София Лорен
‘Инкарнационният кръст’ в Хюман дизайн се сравнява с дреха, костюм, рокля, или най-точно със собствената ‘кожа’, в която човек се чувства най-добре. Хюман дизайн не отрича, че всеки човек по пътя на своята индивидуална Голгота, носи и бодливата диадема от главата на Христос. Но това за Хюман дизайн не е проблем. Ако човек се чувства депресиран или подтиснат, той може само да се радва, че неговите чувства все още функционират и се опитват да го освободят от пътя, който го подтиска, за да го поставят по пътя, който го вдъхновява. Създателят на системата смята, че анти-депресантите при депресия убиват тези чувства и фиксират човек на място, което не е за него. Всички анти-депресанти, невролептици, малки и големи транквилизатори, инхибитори на обратното захващане на различни невромедиатори, инхибират или подтискат естествените механизми, по които Дизайнът се опитва да съобщи на Личността, за НОВА посока на развитие. Ако’шахматист’ е нарицателно за слабо телосложение, а ‘щангистит’ за атлетично, тези понятия дават представа как невромедиаторите на психиката моделират тялото. Хладнокръвието на шахматиста и физическата сила на щангиста са неразривна част от Дизайна и изискват адекватно поведение от страна на Личността. Допингът може да помогне за кратко на един шахматист да вдига тежести и на един щангист да се концентрира, но и двамата рано или късно ще платят цената за тяло, увредено от амбициите на Личността, пренебрегнала потребностите на Дизайна. Човек на място е човек намерил себе си, развил потенциала си, открил предназначението си, щастлив във ‘собствената си кожа’…
