Според бащата на медицината Хипократ, причината за всички болести е в червата. Негови съвременни последователи нарекли тази причина “синдром на пропускливото черво.” Те открили, че по същество, това е автоимунна реакция, наблюдавана при почти всички заболявания, от рак, инфаркт, диабет и шизофрения, до обикновено напълняване, синузит, хемороиди и главоболие. След употреба на много “сладки” (богати на захари) и “вредни” (затрудняващи храносмилането) храни в червото се разрастват вредни вместо полезни бактерии (състояние познато като дисбиоза), които като корумпирани служители привлечени от “сладкия” начин на живот, започват да паразитират за сметка на организма, цялото. Те не смилат храната като ‘полезните’ бактерии, бактериите, които работят реално за благото на цялото, а се размножават самоцелно, като тунеядци в някаква сбъркана държавна администрация. Най-новите изследвания са установили, че тези бактерии любители на ‘сладкото’ или въглехидратите, веднъж разрастнали се безконтролно, започват да изяждат мукополизахаридния, предпазващ (състоящ се от въглехидрати) чревната лигавица, слой. Веднъж взели властта, тези бактерии, за нищо на света не искат да се оттеглят от завоюваните позиции. Преимуществото, им гарантира ‘лъвския пай’ от всичко, което постъпва в храносмилателния тракт. Проблемът е за целия организъм, който не само изнемогва за насъщни вещества, но и мерките, които взема срещу тези бактерии, имат по-скоро обратен ефект. За един човек, да промени микробиома си, или да възстанови отново енергийния баланс поддържан от оптималното количество полезни бактерии е равносилно на революция. Ето защо, е измислен такъв драстичен метод за смяна на микробиома, като фекалната трансплантация. Фекалии с ‘добри’ бактерии от организъм, който е здрав, се трансплантират или въвеждат в червата на организъм който страда от дисбиоза. Тази процедура много често дава странични реакции, а с времето ефектът и избледнява. Старите навици и шаблони на мислене, хранят отново ‘лошите’ бактерии и всички симптоми на нищета и лошо здраве се завръщат
‘В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.’ Конфуций
През дупките образувани между компрометираните клетки на лигавицата започват да преминават токсични и несмлени вещества. През това време необходимите хранителни вещества не минават, защото чревните клетки вече не изпълняват предназначението си. Тялото страда от липса не енергия, докато висококалорични, но несмлени и неспособни да бъдат оползотворени молекули, преминават през ‘дупките’ на червата, започват да хранят бактерии на места където, те не бива да се размножават. Така се появяват инфекциите, а навлезлите в кръвта несмлени молекули се явяват патогенни за организма. Активира се имунната система, която обаче заедно с бактериите и токсините, атакува и собствените, вече увредени клетки, вместо патогените, защото те са променени и тя не ги разпознава като ‘свои’. Развива се класическата автоимунна реакция, характерна за изключително много съвременни заболявания, от които страдат все повече хора. Тези хора са като държава без национален суверинитет. Те са разяждани вътрешно от процеси, които им изстискват енергията от една страна, а от друга, неефекитвната им имунна система призвана да ги защитава, всъщност ги уврежда. Под предлог, че се бори с престъпността, системата за защита, върши престъпления. Чести инфекции, висока температура, кожни обриви, коремни болки, задух, невралгия, безсъние, са симптомите на неефективното разпределение на енергията. Там където тя е необходима липсва, а се появява и дразни там, където е необходимо спокойствие. Най-характерното за тези хора е, че правят нещо, което не е за тях, вместо да правят това което им е ‘на сърце’. Подражават на общоприети стандарти и всеобщото увлечение по ‘сладката‘ храна, която човек приема по навик и ,от която не иска да се откаже. А ‘сладката’ и ‘трудно смилаема’ храна, в крайна сметка, води до загуба на енергия. Храносмилането започва да поглъща повече енергия, отколкото доставя и човек се разболява.
Какво е общото между дупките * в червата, дупките в асфалта и дупките в бюджета….Че всички те се лекуват с диета.
Така например, ако един изпълнител на обществена поръчка за асфалтиране на път, отдели голяма част от бюджета си за този, който му е осигурил поръчката, той няма да има достатъчно пари за асфалт. Новият път много скоро става на дупки и бабуни, на него стават катастрофи с жертви. Ако един човек не използва енергията си по предназначение той напрактика се само-самоботира. Той не я влага в нещо, което го изгражда като личност, а в друго, което го разваля като тяло и личност. Той е като държава с корумпирано правителство, само-саботираща изграждането на пътища увреждайки по този начин, собственото си тяло или население. Думата корумпиран corrupt се образува от cor-интензивно и rup- разкъсвам и произлиза от старофренското понятие corropt, което означава нездравословен. Нездравословния начин на живот е само-саботаж, проявяващ се на физическо ниво, като авто-имунно реакция. Само-саботирано предназначение, означава авто-имунно заболяване. Авто-имунитета прави червата на дупки и неравности, развива се само-предизвикано, заболяване влошавано от ниско качество физическа храна отразяваща високото количеството на духовна нищета. Няма качествена храна, с висок стандарт, произведена с нисък морала. Девалвацията на духовни ценности, неизбежно компрометира и качеството на материални храни. Високото ниво на материализъм, неизбежно води до ниско качество на храната… Хлябът от хибридизирана пшеница, торена с глифозат за високи добиви, втасал с мая вместо с квас, е много трудно смилаема храна, а трудно смилаеми храни не генерират, а изстискват от енергията.
“Дето се обърнете, навсякъде паразитство, което се прикрива под булото на лъжата. Това не е външен процес, но вътрешен, в самия човек. Той намира почва в мислите и чувствата на човека.” Петър Дънов
Най-често паралелно с храненето си, в ежедневието, човек по същия начин жертва здравето си, отделяйки енергия за нещо, което го разболява. Появявилият се проблем с разпределение на енергията, с усвояването на хранителните вещества от лигавицата на червата, е аналогичен на проблема с усвояване на финансови средства, бюджетни или средствата по Европейски проекти, от една държавна администрация. Парите на данъкоплатците, тези които работят реално, ‘полезните бактерии’, постъпват, като вноски в Европейския съюз, а се връщат във вид на финансиране по програми хранещи ‘паразитни’ бактерии, тези които са се размножили нездравословно и са превзели червата. Те разпределят и консумират ‘лъвския пай’ от хранителни вещества, хранейки се с чужди, а не собствени трохи и идеи. Така се променя се балансът между полезни и вредни бактерии в червата на един човек, между позитивните му мисли, творчеството, вдъхновението и дръзновението, и негативизма, съмненията, колебанията, чувството за малоценност. Между оптимизма и отчаянието, между собствената идентичност и повелите на Големия брат, между работещи и корумпирани служители в държавата и организма…Спиране на ‘сладкото’, унищожаването на паразитите в червата и преодоляване на чувството за малоценност е мярката или ограничителната диета, от която се нуждае организмът за преодоляване на едно авто-имунно заболяване.
‘Остаряването и упадъка на държавата са вид автоимунно заболяване’
Вероятно така щеше да напише Макиавели ако бяха известни автоимунните заболявания по негово време. Най-известните днес пропоненти на противо-стареенето (anti-aging) всъщност приемат противовъзпалителни средства, във вид на добавки или направо някои синтетични лекарства от списъка на най-съществените за СЗО лекараства. Остаряването е вид хронично възпаление, което се развива синхронно с изчерпване функцията и предназначението на един организъм. Откриването на предназначение, е по-важно от противовъзпалителните лекарства, но ако в момента, изпитвате затруднения да откриете нещо, което е много трудно да се дефинира, разумният подход е да се успокои възпалението докато се открие смислено занимание водещо до удовлетворение. Неслучайно тези които се определят като хора ‘в политиката’ , не искат по никакъв начин да я напуснат. Те намират политиката за смислено за тях занимание, носещо им удовлетворение (усещане за ‘сладко’), но всъщност, за тях няма значение, каква идея ще защитават, стига това да им осигури позиция на власт. Властта е заместител на предназначението и кара човек да чувства измамно удовлетворение. Такива хора си жертват здравето да правят пари (власт), за да ги харчат после за здраве. Тези които имат здраве, винаги имат само толкова пари, колкото им трябват…
*Понятието ‘Дупки в червата’ е въведено за пръв път от създателят на диетата GAPS (англ. дупки, съкратено Guts and Psychology )като символ на лечението на синдрома на пропускливото черво, Наташа Кембъл-Макбрайд.
